На колко години сте ?
Двете ми родни дечица ми вдигнаха кръвното! В буквалния и в преносния смисъл. Ама не са виновни те, то аз съм си за... бой ли или за нещо друго, вече не знам.
Прибирам се вчера от работа и питам мама:
Само успях да кажа:
И какво излиза, цял живот блъскам и всичко за децата, а те за скъсани дънки - сто и петдесет и за лекьосани - осемдесет лева. По-добре да не беше казвала цените. Аз ходя със скъсани чорапогащи, стари сутиени, а те за скъсани... къса ми се сърцето. Полите и блузите ми са толкова стари, че като се извърти модата, аз от време на време съм модерна. После се чудя защо мъжът ми се заглежда по по-засуканите жени. Аз се лишавам заради тях, а те - скъсани дънки. Мъжът ми значи, ако тръгне със изподраните дънки, с които прави ремонт вкъщи ще е модерен. Не знаех. Що за мода?! Лошо ми е. Трябва да отида на лекар. Добре, че вчера взех заплата, иначе и на лекар не мога да ида. Лека полека отидох до магазина. Купих си бельо, е не от най-скъпото, въпреки, че то най-много ми хареса. Взех си и една блузка, нищо особено, но нова. Откога не бях си купувала нещо за себе си... То дето се вика, добре, че ми стана лошо та да си купя и аз нещо. Прибрах се, изкъпах се и се облякох. Стоя пред огледалото и не мога да повярвам, че аз не изглеждам чак толкова зле. Какво нещо е новата дрешка!
- Високо Ви е кръвното налягане. На колко сте години? - ме пита докторът.
- Ами синът ми е на... а ние се оженихме на... Вече не помня на колко съм години. На дъщерята й купихме торта миналия месец за рождения ден и шестнадесет свещички. Аз не помня от кога не съм си празнувала моя.
- Шегувате се, млада жена и да не помните. Криете си годините?
- Да, да!
- И от кога се чувствате така? Има ли причини? Как сте с нервите?
Е, не трябваше толкова въпроси на куп да ми задава. Обърках ли се какво ли... и като започнах да лъжа. Вярно, че на доктор всичко се казва, ама как да му кажа, че заради пусти дънки на децата съм вдигнала кръвното. Вярно, че те ми го вдигат почти всеки ден, но тоя път прекалиха. Пък и не беше тактично от негова страна да ме пита за годините ми. Затова му казах, че живея добре, че мъжът ми е много внимателен (това как го измислих, не знам), децата възпитани. Работиме, имаме пари (не съм очаквала, че съм толкова добра лъжкиня).
Той нещо ми говореше, а аз вече си мечтаех как ще си купя прашки, ама не такива, дето се стреля с тях по врабчетата. Че няма да мисля само за моите нехранимайковци, защото и аз съм човек. А с нови дрехи, гримирана и сресана изглеждам добре. Той защо ме попита на колко съм години?! Пу, какви мисли ми минават през главата, срамота! Благодарих на доктора и забравила за кръвното, полетях за вкъщи. Дано и мъжът ми види промяната. Сега се сетих на колко съм години. Ама аз наистина не съм само майка и домакиня. Аз все още съм млада жена. Дали ще ми отиват дънките на дъщеря ми?!
© Светлана Лажова All rights reserved.