На лов за самота
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въдицата ми.
Треперех от страст. Храстите наоколо бяха покрити с жълта рокля, червен потник и бели гащички и сутиени. Сините облаци с ококорени ей такива ненаситни, гладни очи святкаха в голото тяло на момичето. Пътувах с колата на приятел. Имах нужда от малко самота, исках и избягах от града рано тази сутрин.
Милена, така се казваше момичето, се качи при мен в колата докато зареждах на бензиностанцията. Седна, отпи глътка от еспресото, което си бях купил, усмихна се и рече:
- Карай, какво не съм ли хубава за теб?
И аз карах, мълчах и карах. Разсърдих и се задето отпи от кафето ми и открадна от самотата, която си бях наумил само за мен тоя ден.
Течеше. Времето бавно течеше - секундите, минутит ...