И много яребици имаше в Добруджа. По времето, когато ловът им беше разрешен, житата бяха вече прибрани, и яребиците бяха в царевичните блокове.
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тогава ловецът, пред който се вдигнат, стреля по тях.
Стрелбата по яребици не е трудна. Шумът от крилата им привлича вниманието ти и ти веднага ги забелязваш. Най-лесно се стреля по отлитащата от тебе птица, прицелваш се почти като по неподвижна цел, без никакво изпреварване. Ако я улучиш, тя пада в реда ти или в съседните 2-3 реда на този, по който се движиш, и лесно можеш да я намериш. А ако птицата полети перпендикулярно или косо на редовете, освен че е по-трудно да я уцелиш, но дори и да я улучиш, не можеш да я намериш – не може да се прецени къде точно е паднала, а и не можеш веднага да изтичаш настрани от реда си пред другите ловци, защото е опасно.
И в лова на яребици късметът е различен ...