На младост спомените ми ухаят...
Да, с мириса неповторим, на младост спомените ми ухаят ... Обичах да ходя на училище, (там беше ми хвърлен пъпа) и не обичах ваканции. Почти на всички празници бях активна, както и в художествената самодейност на тържества в читалището - преди всичко като рецитатор, а бях и отличничка ... Може би, затова в пети клас ме избраха за дружинен председател на пионерската ни организация. И в края на годината, написах информация за нашата дейност - резултати от учебната работа, изпълнение на пионерските поръчения, за прочетените книги, за Тимуровската ни команда, за събирането на вторични суровини и билки, за представянето ни на „Светиите“ и още на някои празници, за пионерските лагери и др. ...
Но, моят доклад, така изненадващо за мен, беше публикуван във вестник "Септемврийче” - предполагам, със съдействие на нашата дружинна, с чиято помощ бях се справила ... И изведнъж, вкъщи започнаха да пристигат писма на деца от цялата страна, със снимки и всякакви молби. Децата предлагаха размяна на продукти, храна и др ... Да, нашият живот тогава беше беден и труден, а препитанието лошо. Ние, като родителите трябваше да се грижим за прехрана на семействата. Уви, бедност има и днес у нас, а и къде ли не по света ...
Угърчин беше голямо село по онова време, у нас май най-голямото, а когато завърших гимназия, го направиха и град. Хубави спомени пазя от моя млад живот там ... Но, някои спомени още ме терзаят ...
Бях към петгодишна и смътно помня нещо покъртително. С майка отивахме за вода на чешмата с трите чучура на площада в центъра и видяхме, че подготвят някакви дървени съоръжения за бездомните кучета. С тях ще ги умъртвяват бързо да не се мъчат - това се чу от присъстващи . Поразени, не дочакахме „милостивата процедура"... По време на моето детство и ученическигодини, в празник и в делник, възрастните винаги се поздравяваха с: „Помози Бог!“- „Дал Бог добро!“... Където и да ходехме с майка ми, даже и не съвсем познати се спираха за малко, разменяйки си такива пожелателни поздрави. И като ги гледах, на мен все ми се струваше, че в същото време, те изпитваха сякаш необяснима душевна лекота, след неспирния си тежък труд и грижите ... Или пък, навярно - живо и моментно съприкосновение с Него, нашия Създател ... . ДораГеорг . Със съкращения из автобиографичната повест "От онзи корен - горския...", 2023
© Дора Пежгорска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дочка Василева, благодаря!
-
Съпреживях и аз онези времена... Поздравления!
https://otkrovenia.com/bg/stihove/evolyuciya-na-pozdrava -
Благодаря, ИнаКалина! Наистина, на мен също ми е интересно и важно - как се възприемат от другите моите спомени...
-
Качи още от тази повест - винаги е интересно да се види през погледа на другия. Трудностите възпитават.
-
Ивита, благодаря! Някои истории вече съм разказала, но имам още...
-
Много добре разказано, Доре!
🙂Ако знаеш само къде ме върна...
Аз по преценка на учителката си до четвърти клас бях вечната петоркаджийка, трудно намирах приятели и бях много палаво дете... Е, родителите ми не бяха директори...После, в четвърти си изгорих бележника...😒. Заради двойката по рисуване. Мразех двойния аршин в оценяването и реших да се отърва от него.🙃
Едва по- късно осъзнах, че не оценките, а знанията имат значение.
Хубав да е денят ти!
В очакване на следващата част съм.🙂 -
Благодаря ви, Дейна и Петър!
-
Хубаво си разказала за онези времена, Дора!
Поздрави! -
Прочетох с интерес и сякаш се пренесах в ''оня''свят преди години, както се казва...Ще има още спомени, нали
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
