На море
След толкова години работа и спестяване, тази година сме на море. Предварително репетирахме вкъщи с детето. Като го питаме иска ли нещо – дъвка, сладолед или други лакомства, да казва „Не”. Измъчихме го, но успяхме.
По ресторанти нямаме пари да ходиме, затова по цял ден си висиме на плажа. Всичко беше добре. Но един ден мъжът ми не издържа и ми се развика, като че ли аз съм виновна, че нямаме пари. „За една бира съм си изкарал” – стана и отиде да пие бира.
Още същия ден разбрах колко много ми липсва, колко ми е необходим. Аз по цял ден си лежа и си чета любимите романчета, дето винаги завършват щастливо, дето няма безпаричие, неплатени сметки и други простотии, дето ти вгорчават дните. А има само любов и още много хубави неща, дето мъжът ми дори и не подозира, че ги има. Колежката до мен си чете вестници и хабер си нямаме, че имаме деца. Почиваме си активно на плажа, а мъжът ми се грижи за тях. Влиза в морето и ги учи да плуват. Изкарва ги, подсушава ги. Преценява колко време д ...