Гадателката, вече половин час махаше сноп пера над Зиги, като на няколко минути извикваше "Анахата" и плюеше в отворената мозъчна кутия на моя приятел. Милият, все още гледаше объркано, не знаейки, къде е.
По едно време, Габи извади кърпа и прошепна:
- Да го избърша от тия лиги?
- Не пипай!-извика Спасителката. - Това слепва разбърканите му чакри. Усещам, че вече са подредени.
Наистина, Зиги доби нормален изглед и бавно се изправи. Обаче в същия момент мухите на Гадателката изпопадаха по дъното на прозрачната сфера с изпружени крачка. Тя успя само да изфъфли:
- Повикайте, Щур...
И главата и клюмна.
Габи, изкрещя с пълната мощност на говорителите си:
- Щур!!!
В другия край на колибата се повдигна едно чергило и влезе малко момиченце с рошава коса и гневен поглед.
- Що крещите, като луди! Не съм глуха!
Наведе се над главата на Гадателката. ...