Нали знаете стария виц за един, дето казал на жена си: "Скъпа, имам една надежда..." Пуснал тото човекът. „А аз пък, да ти кажа, си имам един Петров..." И станала белята.
Та и мойта... Вицовете откъде са, мислите? От живия живот, разбира се.
Прибира се моят от работа и:
- Жена, имаме си нова колежка.
- Ти да видиш радост, браво. И к'во?
- На твоите години, същото име като твойто и тя полу-рускиня, полу-българка. Ама точно като теб!
- Хубавичка ли?!
- Може да се каже. И аз като й заговорих каквото знам на руски и станахме приятели.
- Много контактен си станал... Приятели значи? Кога ти стана колежка, кога... Тъкмо няма да си бъркаме имената и няма нужда да си викаме „коте, муци".
- Какви ги говориш?
- Ами да ти кажа, и аз имам един клиент, дето ти е адаш, само е по-млад, ама нищо де, голяма работа.
- Какви ги дрънкаш? ...