Минаващата по коридора възрастна медицинска сестра дори не погледна опашката от пенсионери пред кабинета на личния им уж лекар. Беше началото на месеца, доста пациенти идваха за направления. А и нямаше нищо интересно за гледане – годините и пенсионерското ежедневие бяха унифицирали хората, при което неопитно око трудно различаваше мъже и жени, особено в подобен студен зимен ден. Беднотията също рисуваше със сиви бои – жените /все още/ бяха до една постригани почти по мъжки. Най-вече да пестят от фризьор и време за ресане – пък и за какво им е тая пуста заминала си красота… Внуците и без това ги обичаха в деня на пенсиите.
И разговорите им бяха унифицирани – разменяха диагнози, преразказваха телевизионни реклами за лекарства, описваха с какъв зор за източили необходимото за анализите…
- А ти защо си тук? – бай Кольо, който толкова отдавна дежуреше на опашката за доктора, че даже охраната – леко влачещ левия крак пенсионер от времето на милицията, го поздравяваше, беше обърнал внимание н ...