НА ПО-НИСКО СТЪПАЛО
Денят беше мрачен и потискащ. Ръмеше слаб дъждец и правеше атмосферата още по-тягостна.
- Не искам повече да се виждаме - каза му тя, без да го погледне в очите
Напразно се мъчеше да улови погледа ù.
- След всичко което преживяхме? – едва успя да промълви.
Болка и отчаяние го стиснаха за гърлото.
- Да. Ще си останем приятели.
- Приятели!? Ти сериозно ли говориш?
- Напълно сериозно.
- Но аз те обичам. Не мога да те приема само като приятелка.
- Ще ти се наложи. Това, което е било, вече не може да бъде.
- Не съм те избирал за приятелка, потърсих близостта ти на жена. Въпреки това, което чувам, ще се опитам да съхраня чувствата си, което ще остане една протегната ръка към тебе и ако си промениш решението, винаги ще можем да започнем отначало. Мисля, че връзката ни не е изчерпана, заедно можем да постигнем още толкова неща, можем да бъдем щастливи. ...