Изскочи изведнъж. Видя я в последната минута. Беше като цветно петно на пътя. Знаеше, че колкото и бързи реакции да има, не може да я избегне. С всичка сила натисна педала на спирачката. Колата се разтресе, гумите изсвистяха по асфалта. Сърцето му заблъска силно в гърдите, главата му забуча.
От два часа шофираше безцелно. Не знаеше къде отива и не го интересуваше. Беше му все едно къде ще стигне, щом не можеше да е там където иска да бъде. Отдавна бе напуснал магистралата. От дълго време караше по второразреден път, по който не се виждаха табели или, ако имаше такива, той не ги бе забелязал. Не забелязваше и автомобилите, с които се разминаваше. Гледаше само пътя напред и караше.
Не усети удара, но знаеше, че я е блъснал. Просто нямаше как да я избегне. Никога спирачният път не му се бе струвал толкова дълъг. Най-после колата спря. Не смееше да слезе. Знаеше какво ще види там – тялото на момиче, чиито живот бе отнел. Не му се беше случвало досега. Но беше свидетел на катастрофи и знаеш ...