Беше тъмно. Улицата бе осветена единствено от няколко улични лампи. Небето сякаш всеки момент щеше да се стовари върху земята. Сенките на дърветата се бяха надвесили като призрачни фигури, чакащи своята жертва. Пустота и студ...
В далечината се виждаше малка къща. Изглежда че някой все още не бе успял да заспи в този късен час - едно момиче се показа иззад прозореца. В очите й се виждаше тъга, беше страдала много... въпреки петнадесетте си години, тя изгллеждаше зряла. По бузите й личаха следи от сълзи. Сякаш някой бе откраднал радостта, щастиеото й... сякаш някой бе откраднал сърцето й. Въпреки всичко беше много красива.
Тя се загледа в далечината. Може би чакаше някой? Може би се надяваше, че този някой ще дойде да я успокой? По улицата обаче не се показа никой. Беше мрачно и тихо. Единствено шумоленето на листата разкъсваше тази тишина. Изведнъж се чуха стъпки – някой идваше. Да, точно така – някой идваше да я посети. Почука се на вратата. Момичето съвсем тихо се приближи до вратата ...