НА РИБОЛOB
Денят беше горещ, дълъг и ужасно скучен. Не ми се занимаваше с нищо. От сутринта ръкописите ми стояха непобутнати. Може би затова посрещнах предложението на племенника си да отидем за риба като някакъв изход.
- Добре, но нямам принадлежности - му рекох.
- Ще ти дам, имам и за двама ни.
Така се озовахме в устието на малката рекичка, вливаща се в неголемия язовир край село. Племенникът избра подходящо място в прохладните сенки на върбите, които надвесени над тихата вода, хвърляха тежките си зелени отражения. Младежът подтичваше от въдица до въдица - беше хвърлил три с различна стръв. Погледнеше ли към мене, все намираше за какво да ми направи забележка, все ми обясняваше кое как се прави, защото аз наистина не разбирам нищо от риболов. Уж го слушах, а обясненията му минаваха край ушите ми, както се казва от едното ухо влизаха, от другото излизаха - мислех си за мои неща. Думите и тук не ми даваха мир, връхлитаха ме и завладяваха изцяло мисълта ми. Докато племенникът ми вадеше ...