Небесните пасища са пред мен. Отвеждат ме в Дания. Не искам да бъда, нито да имам.Ръбът на небесните пасища опира на кея. Ръбът съзерцава русалката. Не е от бронз или пяна. От захар е. Карамелена. Чуплива и сладка. Топи се от първия дъжд. Тъгата ù се разточва в конци от памук-захарен. Обточват Златната ябълка. Тримата братя лежат под нея. Бронзови и от пяна. Най-малкият брат ги доведе. На ръба на небесните пасища. От тук се хвърлят всички герои. Отиват на дъното - красиви, бронзови статуи - на лов за русалки. Тук делфините плуват в кръг. 40 години. След това излитат в космоса, а числото е 42.
В ръба на небесните пасища се разбива всеки приказен край.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up