1 min reading
НА РЪБА НА ПРОПАСТТА
Огледа около себе си и навсякъде бе бездна... Бездна, която застрашаваше да я погълне, заедно с целия ù нещастен живот.
"Точно на мястото си съм", помисли си тя и спирайки крясъка си, започна да се взира с копнеж в дълбините на бездната. Зейналата ù паст сякаш я подканяше да скочи и така да сложи край на мъките...
В един момент обаче, отнякъде дочу глас: "Не прави тази грешка. Тя ще остави нещастни хора след себе си! Хора, които обичаш и те обичат... Хора, на които ще липсваш и отнемайки живота си, ще отнемеш по-малка или по-голяма част и от техните животи..."
Тя се огледа, но не виждаше никой. Тогава осъзна, че думите идват от нейната уста. Бе проговорила с гласа на разума, надделял поне за миг над емоциите. Погледна зад себе си и да, там вече нямаше бездна. Замисли се, че това място е достатъчно надеждно, за да може да обмисли спокойно постъпката си. Отстъпи от ръба на пропастта, за да си даде този шанс и докато го правеше видя как пропастта изчезва. На нейно мяс ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up