Бях прочел „Под игото“ твърде внимателно за своите единадесет години. Наложи се да ползвам речник и безброй консултации с баба ми, но го прочетох. Хареса ми, впечатлиха ме и героите. Имах си любими, разбира се. Запомних и някои реплики, които повтарях при разговор с родителите ми. Бях горд, защото моите съученици се оплакваха, че нищо не разбират и често се отказваха да продължат с четенето. Езикът на Вазов ги смутил?! Какво смущаващо има тук? Така са говорели преди сто и петдесет години, а нашият език сега? Дали ще го разбират след век?
Четенето ми допадаше, чуждиците, архаизмите не ме затрудняваха. Но голямото предизвикателство беше друго... Избраха ме да играя ролята на Бойчо Огнянов в кратка постановка по главата от романа, наречена „Радини вълнения“. Аз трябваше дръзко да се изправя пред намусения Стефчов и да спася годишния изпит на притеснените девойки. Трябваше да задам почтително своите въпроси към тях и да им обясня значението на някои понятия. Звучи елементарно, но не беше. ...