5 min reading
Бях прочел „Под игото“ твърде внимателно за своите единадесет години. Наложи се да ползвам речник и безброй консултации с баба ми, но го прочетох. Хареса ми, впечатлиха ме и героите. Имах си любими, разбира се. Запомних и някои реплики, които повтарях при разговор с родителите ми. Бях горд, защото моите съученици се оплакваха, че нищо не разбират и често се отказваха да продължат с четенето. Езикът на Вазов ги смутил?! Какво смущаващо има тук? Така са говорели преди сто и петдесет години, а нашият език сега? Дали ще го разбират след век?
Четенето ми допадаше, чуждиците, архаизмите не ме затрудняваха. Но голямото предизвикателство беше друго... Избраха ме да играя ролята на Бойчо Огнянов в кратка постановка по главата от романа, наречена „Радини вълнения“. Аз трябваше дръзко да се изправя пред намусения Стефчов и да спася годишния изпит на притеснените девойки. Трябваше да задам почтително своите въпроси към тях и да им обясня значението на някои понятия. Звучи елементарно, но не беше. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up