Н А С Е Л О 2005 Г.
На село съм. Първите слънчеви лъчи ми галят лицето. Хубаво ми е. Постепенно идвам на себе си и сладко се усмихвам на първия селски слънчев лъч. Раждам се. Раждам се след Ада, в който бях. След... като оживях. Ако Родината си бях предала, едва ли щях да бъда наказана по толкова жесток начин. Родината си!
Ей това жълто и топло селско слънце, изключително гальовно, ако на него му бях изменила, пак щях да получа капка, капчица снизхождение. Пак щях... Траките тракат по селския път. Любимите ми траки - заместват за секунди преживяното от мен.
Селото грее пъстро и топло. Мирише. Всички звуци долитат до мен - живи и истински. Изпълват ме. Старата ми майка седи до мен и ме успокоява по своему. Душата ми, изтъжила се най-напосле, се разплаква на глас. Селото се умълчава.
Стефка Галева
с. Гарван Гр. Санданси