1 min reading
Н А С Е Л О 2005 Г.
На село съм. Първите слънчеви лъчи ми галят лицето. Хубаво ми е. Постепенно идвам на себе си и сладко се усмихвам на първия селски слънчев лъч. Раждам се. Раждам се след Ада, в който бях. След... като оживях. Ако Родината си бях предала, едва ли щях да бъда наказана по толкова жесток начин. Родината си!
Ей това жълто и топло селско слънце, изключително гальовно, ако на него му бях изменила, пак щях да получа капка, капчица снизхождение. Пак щях... Траките тракат по селския път. Любимите ми траки - заместват за секунди преживяното от мен.
Селото грее пъстро и топло. Мирише. Всички звуци долитат до мен - живи и истински. Изпълват ме. Старата ми майка седи до мен и ме успокоява по своему. Душата ми, изтъжила се най-напосле, се разплаква на глас. Селото се умълчава.
Стефка Галева
с. Гарван Гр. Санданси
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up