2 min reading
На най-прекрасната сестра на света;
На всички моменти, които сме имали
и на тези, които сме нямали.
Благодаря ти.
Обичам те
Странно как винаги съм изпитвала непреодолима симпатия към малкото прозорче на задната стая. Може би защото стаята бе боядисана зелена и светлината, онази светла, слънчева светлина, струяща през стъклото, ù придаваше някаква магическа осанка, или пък защото въпросният прозорец гледаше към онова голямо дърво, което толкова обичах… Не знам. Но всеки път, когато имах нужда да размишлявам или да се отърся от нещо, то ме приветстваше с лъчи и неосезаема неземна красота, носещи ми неописуем душевен покой. Като врата към непознат Свят, то винаги си седеше там и смирено чакаше да го навестя.
И ето ме, изправена отново пред него. Черешата беше отрупана с плодове, алено червени като вино, приканващи те да протегнеш ръка и да си откъснеш две-три, а после да бленуваш за още. Из въздуха се носеше миризма на цветя. Две пеперуди сякаш се гонеха, или по-скоро танцуваха, около еди ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up