На смрачаване
Вранчо стържейки разбития асфалт с огромна метла от дрянови пръчки рече:
- Гръмнаха Крушата...
Вранчо е циганин, ама цигански не знае – има и такива български граждани. Навремето метеше на Джони - сега, когато паркинга се пренасели, той продължи своя ангажимент, а ние събираме някакви пари и му даваме, когато поиска. Ако не поиска, може и да не се сетим... С тези дребни пари той се грижи за трима болни – съпруга, дъщеря и зет с психическо заболяване. Пенсия не получава - цял живот помага на някого и никога на държавата...
- Къде дават така: цял месец бачкаш кат’вол, а парата накрая, и ако се случи може да дадат, ако не, трай коньо за зелена тря̀ва! Свършиш ли работа̀та, парите тряб’а да са насреща… Няма по-голям душманин за хората от държавата, така викаше дядо… И сега е същото – разсъждава Вранчо подпрян на метлата с обърната дръжка надолу и вгледан в строшения бордюр.
Когато гърдите ми засвириха, реших да спра цигарите и започнах от всеки пакет отделям по една цигара – ...