На теб, мой мили приятелю, посвещавам всичко, което ще прочетеш тук.
Това е една приказка, за едно вече пораснало момиче,което намери себе си в теб.
Имало едно време едно малко момиче, расло момичето, учело се, стараело се да радва винаги родителите си, ако ли пък не – поне да не ги безпокои… не изисквало внимание, не изисквало грижи, стараело се да бъде незабележимо – вкъщи и навън, защото отрано разбрало, че колкото си по-забележим и ярък, толкова повече проблеми си навличаш на главата… Детството и не било нито хубаво, нито лошо, едно незабележимо детство, но само нейно… свободното си време запълвала с четене, а и не само свободното, четяла навсякъде, дори когато ядяла, събирала знания и мъдрост занапред… била самотна, но по някакъв си нейн, хубав начин, било и приятно да остава насаме с книгите и мислите си… колкото и да била самотна обаче, била и реалистка – знаела,че принцът на бял кон съществува само във въображението, а в действителност на хората не им било чуждо нищо човешко – ...