В родното село на баща ми един от съседите му беше доказал лоялността си към БКП, слагайки на оградата на двора си емайлирани таблички с надписи (цитирам дословно, заедно с грешката): "Всеки дом – телефон", "Всеки двор – градина", "Нашето бъдеще са децата", "Инициаторите имат последователи", "На теб, Партийо любима – венец от трудови дела", "Всеки ден си дай отчет бил ли си полезен днес". Предполагам, че никой не го беше задължил да го направи. Това ме кара да си спомня и за други аспекти на ролята на БКП в живота на хората допреди 1989-а година.
Поколението на родителите ми е изживяло детството и юношеството си в царство, а младостта и зрялата си възраст - в народна република. И двамата ми родители са рискували да не им дадат да станат студенти. В случая на майка ми нейният баща е трябвало да ходи по инстанции, докато кандисат да я пуснат да следва. А при баща ми се е получило другояче – неговият брат е бил партизанин в Югославия. През 1944-а той бил студент в Загреб и, опасявайки се ...