Извадих бележката от джоба си и погледнах адреса, който беше надраскал колегата ми. Оказа се, че съм само на двайсетина метра от мястото. Сградата беше стара, с ронеща се мазилка и изрисуван с графити вход. Личеше си обаче, че някога е изглеждала красива и достолепна, вероятно преди шейсет или седемдесет години. Входната врата изскърца измъчено, когато я отворих. Канех се да тръгна нагоре по стълбите (трябваше да отида на петия етаж), когато с изненада забелязах, че има асансьор. Изглеждаше направо древен. Отворих вратата и дръпнах издрасканата дървена решетка.
Точно в този момент чух потракване на токчета. Шумът се засили и сякаш тънки стрелички започнаха да се забиват в ушите ми. Подпрях вратата и погледнах назад през рамо. Една млада жена крачеше с бързи крачки към асансьора. Беше облечена в светлосиня риза с къс ръкав и черна пола до коляното. Изглеждаше делово, явно работеше в някой от големите офиси наблизо. Отворих още по-широко вратата, а момичето се шмугна покрай мен и влезе в ...