На тъмно в моята стая стоя и мечтая,
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова,
диамантено-рубинена, кристално чиста.
Потапям я в кофа със вода
и я слагам на рафта при другите ù сестри.
Поглеждам маските - говорят и ми казват:
"Сложи мене днес!
Не, не, мене избери,
та аз съм последната ти рожба!" ...