1.
Нощем, когато биваха видими, двете съседни на Алтер луни се оцветяваха в пъстри цветове от движението на обвиващите ги газови облаци. На съвсем малко разстояние една от друга, толкова близо, че сякаш във всеки момент ще се докоснат, но изчисленията показваха, че няма никаква опасност от сблъсък и всички кацнали на Алтер ще могат да продължат да наблюдават шареното преливане още милиони години.
Еди също излизаше да погледа шарените спектакли, образувани от носещи се с голяма скорост разноцветни вихри – бяха като огромни картини, които невидимата ръка на художника неуморно събираше и разпиляваше, а съзнанието му свободно ги свързваше в различни форми и образи.
Многолик е космоса – мислеше си в такива нощи Еди, - дори тук, на тази малка луна, се усеща разнообразието му, което уж виждам само секунда-две, а всичко е част от сплитани и разплитани хиляди и хиляди години на съчетания от възможности.
Освен рутинните си задължения по обслужването на станцията, в която оставаше понякога седмиц ...