Наблюдателят
Моя работа ли бе да се намесвам в развитието на другите светове? Някъде там остана предишният ми живот-приятелите, спомените, радостта, усещането, че всичко е част от теб и ти си във всичко. Тъгата на новия ми живот обича да посреща изгревите на слънцето. Тук, в този свят, то определя ритъма на живота, който, възпроизвеждайки се, забравя своите най-ярки достижения и общо взето в несъвършени вълнообразни пулсации се опитва да превъзмогне биологичната агресивност на видовото многообразие което поддържа.
Облечен съм в тяло. То е обвито в памучни нишки-дрехи и е новия ми “дом”. Не е лош, можеше да бъде и по зле. Все още не съм загубил напълно спомените си, и познанието понякога ми помага да оправдавам безсмислието на емоциите, които висшите създания (включително и аз), живеещи тук притежават.
Бистрият планински въздух абсорбира небесната светлина и в танца на земните изпарения златистото преобладава. Иска ми се да е по-приглушено, с виолетов нюанс и сребристи синкави оттенъци. ...