Нещо ставаше! Металните върви на стария асансьор продължаваха глухо да стържат и дрънчат. Колъкне отдавна трябваше да е на партера, но тясната дървена клетка не спираше някак да се свлича и свлича…
Колъкне се огледа, бутоните върху стената на асансьора бяха изчезнали. Сънувам ли? – запита се тя – Нека да проверя. Ясно си спомням какво правих преди да вляза в асансьора. Бях при Сташа Валена, двете обмисляхме утрешното пътуване до Пещерата на Очните Дъна. Преди срещата със Сташа бях на кино с Л. Жед, гледахме “Отворени Съдби”. А преди киното си бях у дома, тогава… какво правих тогава…
Изведнъж на Колъкне се случи най-шантавото нещо на света. Стената където бяха бутоните се изду, сякаш беше бременна и се опря в корема на стъписаната Колъкне. Оттам изникна едно огромно око, което и намигна. Това е шибан сън! – си каза Колокне. Окото й намигна отново. После някой побутна Колъкне в гърба. Извъртя се, друго око мигаше зад нея. Колъкне изпищя. Заподскача истерично и не усети как силно заблъска ...