2 мин reading
Истеричен плач
Два пъти Маруся беше свидетел на такова нещо. Най-напред Здравко се разплака в колата, толкова сърцераздирателно, че едва не загуби ума и дума. След поредната любовна среща тя се беше разнежила толкова, че му разказа с подробности за преживения аборт на заченатото от него дете.
Говореше му гальовно и мило, даряваше го с най-нежните думи да облекчи отприщилата се в гърдите му мъка.
- Защо, защо го направи, имах право да знам, нали? – стенеше той. - Обикнах сина си всеотдайно и истински, независимо от всички обстоятелства около преждевременната ми женитба, а детето на нашата любов е мъртво, завинаги и безвъзвратно, защо?
Винаги съпричастна към неговите страдания, тя вече съжаляваше за слабостта, която тази вечер беше проявила. Чувстваше се виновна, чувството за вина никога не беше я напускало заради неправилния избор, провалено образование и ред други неща, които разумът ù подсказваше, но тя не можеше или не искаше да му се подчини. Поне на този етап от живота си… Милваше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up