3 мин reading
Изпълнителният директор
С всеки изминал ден Маруся си даваше сметка, че трябва да сложи точка, да прекрати тази срамна връзка със Здравко и продължи напред. Междувременно се беше захванала на работа като продавачка в квартален магазин за пердета. В един облачен, дъждовен ден, тя се почувства страшно подтисната и депресирана. Написа в тефтера си следните куплети:
Навън, ужасно е навън,
дъждът вали, вали не спира,
унесена като във сън,
мечтая, но нещо ме възпира...
Дали защо се аз родих,
ще дам ли нещо на живота?
Дали аз много не сгреших,
че, толкоз мъки ми дойдоха?
Продавачка съм, това го знам,
но трябва ли да се срамувам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up