Feb 8, 2014, 10:05 PM  

Надежда не крепи ме вече! 

  Prose » Others
474 0 0
1 min reading
Надежда не крепи ме вече!
Помниш ли деня, в който тя се роди?
Помниш ли смеха й ?
Първите й стъпки?
Първите й думи?...
Първото й влюбване?
Знаеш ли за трудностите и разочарованията, с които се сблъсква всеки ден по пътя към израстването си?
Не! Ти не помниш и нищо не знаеш! Дни и години, изминали в очакване на сбъдване на дадените от теб обещания... Дни и години на безброй изплакани сълзи, пропилени надежди и многобройни разочарования!
Дълго надежди таеше, дълго погледът си от вратата не отместваше...
Ала ден един настъпи, малкото момиче превърна се в млада дама...
Най-голямата, безрезервна любов, съществуваща на земята тя позна...
Тази, която само една майка може да дари на своето дете... Майка-героиня! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сузана Хараланова All rights reserved.

Random works
: ??:??