Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и го облече с пъшкане. Обу чехлите си и се запъти към вратата. Слезе по скърцащите, излъскани дървени стълбища към първия етаж на къщата. „Кога ли ще се подхлъзна и ще си счупя врата по тези проклети стари стълби“ - помисли си той. Кевин не беше особено социален човек и преди, а след последните събития, съвсем не общуваше с никого и никой не му идваше на гости. Помисли си, че ако загине тук, вероятно ще намерят прашния му скелет след няколко десетилетия. „Голяма загуба ще е“ - усмихна се той криво. Отвори хладилника си, извади няколко неща и бавно започна да си приготвя закуска. Направи си кафе и седна в големия мрачен хол. Щорите на всички прозорци бяха спуснати. Винаги. Кевин не обичаше особ ...