Jul 1, 2008, 7:03 PM

Надеждата, че ще се върне 

  Prose
1098 0 1
2 min reading
Беше задушно. Слънцето грееше силно и беше нажежило асфалта. Усещаше се тежест във въздуха. Очевидно беше, че скоро ще завали. Вече се стъмни и облаците сякаш се затичаха в небето и закриваха звездите. Лампите осветяващи многобройните блокчета в града загасваха постепенно. Накрая остана едно единствено. Там, до прозореца бе застанало момиче с черна дълга коса,бяла кожа и смарагдено зелени очи. Загледа се в небето. Тя мразеше дъжда. Когато видя мрачното небе се натъжи.Утрешният ден щеше да е специален за нея и момчето,което обичаше, а дъждът щеше да провали плановете за перфектната среща,която той и бе обещал. Задуха вятър,а с него облаците се приближаваха все повече. Ето. Една капчица падна на чипото и носле. А след нея втора, трета... докато не заваля порой. Момичето беше толкова тъжно. Реши, че няма смисъл вече да се взира в дъждовните капки, които закапаха неуморно.Тъкмо щеше да затвори прозореца и... чу вик:
- Съкровище!
В този момент тя беше едновременно адски изненадата и неопису ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Random works
: ??:??