Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на четири. А Лари не блестеше с ум, по-скоро беше уж хитро селянче, което, обаче, не можа да задържи млякото покрито и котките му го излочиха. Още след първото дете я заведе на море. Оставиха бебето да го гледа свекървата и отидоха да покажат на народа край големия гьол какво се казва хубава жена. Тя се връцкаше, щастлива в новия си бански на лалета, кикотеше се за щяло и нещяло, час по час ставаше от чаршафа и чупеше снага към водата. Там си намокряше белите краченца и пискаше като малко котенце. Писукането й накара дъртите котараци да се скупчат около синьото и чаршафче и да се избиват за честта да й носят сметанов сладолед. Лари в това време шляпаше карти със случайни авери от плажа и оставяше ...