Понякога Мария стоеше изправена до прозореца и докато наблюдаваше преминаващите и забързани хора,които навлизаха в своето ежедневие,изпитваше силно желание да разкрие душата им,да вникне поне за малко в техния живот,за да опознае самата себе си.Имаше дни...Безкрайни дни,когато ненавиждаше всичко,което прави.Може би в един от тези моменти най-много презираше себе си.Не трябваше да мечтае.Не трябваше да оставя на мечтите да завладеят душата й.Трябваше единствено да живее.Да се носи по течението,а накрая да каже: "АЗ ЖИВЯХ КАКТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ!".Но не,това сякаш не й стигаше.Остави се да плава с кораба на надеждата,а от време на време същият този кораб спираше на някое пристанище,за да си почине,и след това продължаваше.Защо ли човек непрекъснато се стреми към съвършенство?Нима всички не отиваме там,откъдето сме дошли?И нима съвършенството може да доведе човек до пълно щастие?...
Марияна не искаше да продължава така,но ако спреше,тогава нямаше да бъде тя,а можеше ли да бъде друга?Ако мож ...