Надпревара за живот
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запознанството си с ул."Роуз" и нейните обитатели. Обичах да се разхождам по нея на път за работа. Улицата беше толкова чиста и спокойна, хората бяха любезни и спазваха благоприличие, което се следеше зорко от малките камери закрепени към осветителите. Но не камерите бяха истинската причина за това спокойствие, което ме радваше всяка сутрин и вечер, а самите хора. Всички те се отправяха рано сутрин към работните си места, в идеално подредени редици и в почти еднакъв състав. Например г-жа Греам, вероятно прилежна счетоводителка в някоя от близките компании, тръгваше за работа от в 7:32.
Преди да свърна зад ъгъла спрях за момент. Часовниковият механизъм, някъде в едно кътче на мозъка ми, отбеляза 7 ...