НАДСВИРВАНЕ С ВЯТЪРА
Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше силата на светлината си. Силната му въздишка накара дърветата да потръпнат. После, като разбра каква е работата, че тревогата е фалшива, вятърът изду гърди и подскочи. След това прик­лекна, спусна се в наситената зеленина на храстите, развя широките им поли, надникна под тях и като не видя нищо интересно, с насмешка се изкиска. Такъв си е бил винаги той – закачлив, любопитен, присмехулник и шегаджия. Но шегата му не се понрави на още сънените борове. Те просте­наха от внезапната му ласка. А той, вихрено се завъртя и хвърли в лицата им изсъхнали ланшни листа – разнесе ги из въздуха и напраши очите на току-що прогледалите облаци. Разрови шумата пакостникът, сякаш търсеше нещо, но като не го намери, се вдигна с вой към върховете на смълчаните дървета. Залюляха се неспокойно дебелите източени нагоре ...