Зазоряваше се.
Момичето на гърба му започваше да тежи прекалено много. Хората скоро щяха да излязат на улицата, а това представляваше опасност. Трябваше да се скрие някъде, докато реши какво да прави.
Беше опасно да я води в собственото си скривалище, но за момента нямаше къде другаде да я остави без да предизвика въпроси. Поспря, за да си почине, и се отправи към скривалището. Не след дълго Леа вече бе положена на леглото му и той се бе отдал на размисъл. Различните възможности биваха отхвърлени една след друга - не виждаше как ще върне момичето без да го заподозрат. Обикаляше нервно из стаята и сумтеше под нос. Трябваше да се справи, инак толкова усилия щяха да се положени напразно.
Чу шум, идващ от леглото. Обърна се и се изненада, когато видя Леа Феон да лежи, подпряна на лакът и да го наблюдава. Сепна се. Та тя трябваше да спи поне до обяд.
- Какво правиш в стаята ми?! – в гласа й ясно се прокрадваха заповедни нотки. Не изглеждаше ни най-малко изплашена, по-скоро ядосана.
- Не, кр ...