Поредната нощ, в която имаше протест. Настъпи кулминационният момент. Гражданите, след като разбиха плътния полицейски кордон, нахлуха в сградата на Народното събрание. Като гледах кадрите по телевизията така бурно се зарадвах, сякаш бях спечелил голямата награда от международния конкурс за проект за космически колонии на НАСА. Наистина не можех да стоя на място от емоции. Бях се вторачил пред екрана и имах чувството, че бях там с моята камера. Най-вероятно, защото нямаше емблеми на който и да е телевизионен канал.
Журналистът, който снимаше, също влезе в кулоарите на парламента. Хората вътре бягаха. Чуваха се много викове. Масова паника бе настанала вътре. Може би хората се биеха с депутатите. Напрежението се покачваше. След броени мигове започнаха да се чуват гърмежи. Все повече зачестяваха. Сигурно доста кръв се проливаше в тези минути. Беше станало доста страшно.
В заседателната зала на парламента, която беше осветена по същия начин, както всеки я знае от телевизионните предавания, ...