Ваня и Калоян бяха най-близките хора на земята. Имаха прекрасна връзка, за която дори приятелите им тайничко завиждаха. Двамата винаги бяха един до друг и си бяха опора във всяка ситуация. Споделяха цялото си време и нямаха нужда от никой и нищо, защото си имаха всичко. Имаха една свята и безгранична любов!
Ваня обичаше да си припомня тази близост, обичаше отново и отново да се потапя в магията на тяхната идилия, затова и често взимаше семейните фотоалбуми и се връщаше в началото – когато започна всичко. Така беше и тази вечер. Тя взе няколко от албумите и ги остави на масата.
Започна със снимките от студентските им години – началото на тяхната приказка. Обожаваше този период от живота им. Периодът, в който всичко се промени и празните, тягостни и самотни дни бяха изместени от такива, изпълнени със смях, закачки, неизпитани досега емоции и куп незабравими преживявания. Толкова чиста любов, толкова неподправено щастие излъчваха тези фотоси! Блясъкът в очите и на двамата и непринудените ...