Слънцето се промъкна през спуснатите щори и освети болничното легло. Лъчите докоснаха лицето на мъжа и той бавно отвори очи. Имаше чувството, че върху него е паднала скала - такава тежест и болка усещаше в гърдите, че му идеше да завие като куче. Точно така, той беше като куче, самотен, без близки, без някой, който да осмисли последните му дни. Най-милите му хора го бяха изпреварили и вече не бяха на този свят. Синът му, който си отиде без време след една жестока катастрофа, жена му, милата, която не можа да преживе трагедията и половин година след смъртта на момчето го последва. А дъщеря му... само като си спомнеше за нея и сърцето му изгаряше от болка. Дъщеря му, хубавата и вечно усмихната Аделина замина преди десет години за Кувейт с един арабин и тогава той не знаеше, че я вижда за последен път. Четири години след това получиха съобщение, че Ади, неговата слънчева Ади е починала след раждане. Така и не можа да я изпрати... тази рана кървеше постоянно, не можа да свикне с мисълта, ч ...