Най-гениалният човек на света се събуди, протегна се, пръдна и неохотно се изсули от завивките. Стенният часовник с махало на Фуко, който той лично беше изобретил, удари шест пъти, а най-гениалният човек на света удари шест гълтока от мътножълтата течност, бландикаща се в бутилка от лимонада. Пред очите му светна, и в него на клетъчно ниво пропълзя предчувствието, че днес ще се случи нещо специално. Може би най-после щеше да напише стихотворението, посветено на най-обикновената продавачка от супермаркета, която неизвестно как бе успяла да влезе под кожата му. Всъщност, технически погледнато той беше влязъл под кожата ѝ, но който си пада по технически подробности, по-добре да чете инструкция за употреба на електрически уред. Най-гениалният човек на света си направи фреш от сливи и цинкови капачки, намръщи се на вкуса, но поддръжката на добра форма и удоволствието от храненето са като плюса и минуса на акумулатора. Последва бързо миене на зъби, дълго контене пред огледалото, макар най-ге ...