Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с много вълнение очакваше влака! Докато пътуваха, очите и засияваха гледайки през прозореца. Представяше си онази чудно приказна земя. Това всъщност беше селото на нейните баба и дядо, едно съвсем обикновено селце в което повечето жители бяха стари хора, но там се чувстваше толкова истинска, че когато идваше времето отново да се върне в нейния град, душата и се свиваше! Настъпи поредното лято и двете с майка и отново потеглиха с влака! Слязоха на малка гара и се запътиха към спирката, откъдето минаваше автобус за да ги отведе до най-прекрасното кътче, където въздухът беше различен, птиците се надпяваха, ухаеше на зеленина, на скоро окосена трева а блеенето на малки агънца, които очакваха своит ...