2 мин reading
Красавице моя,
Ето го..., виждам го...как се приближава - най-щастливия момент в живота ми досега. Гледам те в очите ти красиви, блестящи от любов, целувам плътните ти устни, изпълнени със страст, прегръщам твоите качества и недостатъци, които представляват твоята красота, хващам нежната ти ръка, отговорна за нашата магия, стиховете ни възпяват, картините ни търсят като отражение, песните са нашето завещание, танците нашият живот, слънчевите и лунните лъчи ни благославят, пратени от Бога...! Дъждовните капки ни срещнаха и пресрещнаха на портата към края на света....не помня откъде тръгнах, но знам сега накъде ще поема и какво ще направя. С роза червена в ръка, носеща любовта ми, със златното предложение на надеждата..., със бяла пътека към края на сърцето ми - те каня аз да ме обичаш такъв, какъвто съм...! Дълбокият ти поглед с „да” да ми отговори... и преди да се усетим...
Ето, че си казваме нашите обети и обещаваме тяхното сбъдване до края на този живот...и на всеки следващ, който ще ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Премълчах и съкратих някои неща от писмото поради лични съображения.
Едно от многото писма...до любимия човек. Днес съм много щастлив, тя ме прави щастлив...