3 min reading
Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. "Не е толкова студено" прокоментирам наум времето, докато крача забързано към гаража. "Ето я моята красавица"... Не съм я карала повече от месец.
Когато влязох вътре ме заля болезнена вълна на горчиви спомени... Посреща ме картинка, до болка напомняща на прекараните с Него часове в колата... Разпръснати на пасажерското място лежат CD-тата с лигавата музика, която Той така обича... На огледалото виси самотно плюшеното куче, което ми подари още в първите дни на връзката ни... Тази, която преобърна из основи живота ми... С горчива въздишка паля колата и дори шумът на двигателя ми припомня безкрайните часове на безцелно мотаене с Любовта на живота ми... Поради липса на натоварено движение само ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up