"Кълна се, най - ужасният звук в целия свят е пречупването в гласа на човек, който всеки момент ще се разплаче"
Понякога искам да съм растение .. Човешкият живот е жесток, прекалено жесток ...
Растенията понасят най - големите жеги и най - силните ветрове; устояват на най - мощните бури (онези, които носят женски имена).
Пък ние, човеците, така нехайно разбиваме сърцата си, сякаш имаме лепило, което може да залепи всичко и разпалваме чувствата си, сякаш са клечки кибрит.
"Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек...", Георги Калоянчев
Една прекрасна жена ми каза, че когато много ти се плаче слагаш очна линия, защото като имаш такава и не можеш да заплачеш (не за друго, а за да не развалиш грима).
Никога не ми се е получавало, обаче.. гримът винаги е ставал размазан; устните винаги са се превръщали в напукани; винаги се е появявала резка на душата..
На 44стр., ред 12 от "Гладни сърца" на Веселина Седларск ...