Най-верният приятел
Задуха севернякът и довя със себе си усещане за приближаващата зима. Небето свъси вежди над малкото селце. Опустяха китните градинки, до скоро пълни с трудолюбиви хора. Само игривите пламъчета, които надзъртаха от прозорците на иначе смълчаните къщи, показваха, че в тях животът продължава да кипи с пълна сила.
В самия край на селото се издигаше малка спретната къщурка, в която живееха дядо с внучката си Искра. Момичето, както сочеше и името му, беше изпълнено с енергия и непресъхващо желание да върши добри дела. Тя с охота се грижеше за стария си дядо и поддържаше къщата чиста и подредена. Голямото й сърце, преливащо от обич, я караше да помага на всяко живо същество, изпаднало в беда. Затова и в зимните дни на прозореца на стаята й винаги имаше изобилие от зрънца за изгладнелите птички, които в замяна й се отблагодаряваха с най-красивите си песни.
В една мразовита утрин момичето се запъти към близката гора за съчки, за да запали камината.
- Дядо, аз излизам да събе ...