-Никъде не ходим, сине - каза Васил. -Дори днес, на Нова година, когато хората празнуват, ние сме си тук. Ще се чуем с майка ти довечера да си честитим празника и толкова. Какви удоволствия имаме с теб?
Васил и синът му, Илиян живееха в малък апартамент, близо до центъра на града. Преди няколко години, след трудова злопулука, мъжът бе загубил зрението си. След много, но неуспешни операции, той се бе примирил със съдбата си. Парите се стопяваха и семейството изнемогваше. Заедно със съпругата си взеха решение тя да замине да работи в чужбина, за да може да издържа и него и сина им. Илиян, осемнадесетгодишно момче, бе пораснал по-бързо от своите връстници. Той беше отговорен млад мъж, който се грижеше за баща си и правеше всичко възможно, за да не бъде лишен от това, от което имаше нужда. Слепотата отделя хората един от друг. Тя затваря незрящия човек и го кара да допуска до себе си само най-близките си хора. Васил седеше на своя стол до прозореца. Не виждаше пукнантините по стените, но у ...