Баща ú удари по масата:
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавицата Айшенур преди началото на свещения месец Рамазан, в разгара на лятото. Като скъперник я затвори в голямата си къща и всеки ден проверяваше по няколко пъти какво прави тя в негово отсъствие.
Така измина седмица. Младата съпруга започна бавно да линее. Седеше с часове на прозореца. Не говореше, не се усмихваше, не плачеше. Лягаше с тихо примирение в брачното легло и дочакваше утрото с отворени сухи очи. Мъжът гледаше сутрин сенките под очите ú и нещо го бодваше под лъжичката. Мисълта, че може би обича друг го подлудяваше и той само сумтеше недоволно, докато тя сутрин завързваше копринения шал под брадичката си.
- Искаш ли да идем на гости на майка ти? – един ден попита той.
Айшенур поклати ...