suleimo (Дани Сулакова)
66 3138
Sep 12, 2013, 5:44 PM

Найден или Завръщане у дома (втора последна част) 

  Prose » Narratives
2574 1 56
4 мин reading
- Мари, това ти ли си? - Найден гледаше невярващо.
- Аз съм, Слънчо, върнах се. Твоят Здравко ме откри и заедно с моя съпруг ни спретнаха изненада.
- Виж се само, истинска лейди си станала! - Найден я гледаше с такава топлота! Изгуби се в трапчинката ù. Искаше му се да я докосне, но нещо го спираше.
- А ти си същия. Е, възмъжал си, но си запазил момчешкия чар! 
- Хайде сега всички пред мен, че мама и Наско ще са любопитни! - намеси се Здравко.

Вървяха мълчаливо, въпреки въпросите, напиращи и в двамата. Малката Мари и Здравко избързаха тактично напред. Мария тайно го наблюдаваше. Брадясал, див, ужасно секси! Мократа му риза прилепнала по атлетичното тяло! "Прости ми, боже, за грешните ми мисли! Озапти се бе жена, та той ти е като братче! "
- Купил си нашата къща!
- Така се случи и аз бях късметлията, а и тя има сантиментална стойност  за мен! - нещо бодна Мари.
- Страхотна съпруга си уцелил! Как се запознахте? - наруши мълчанието Мария.
- Тя беше приятелка на бившата ми съпруга. Не ме гледай така! Пробвах, не се получи. И тъкмо се бях отчаял, че няма да си имам свое мечтано семейство и се появи Цвета. Тя е много силен човек, Мари, и аз я обичам от сърце. А ти, щастлива ли си? 
- Какво е щастието, Слънчо? Само сбор от мигове във вечността.  - някак тъжно и отнесено се усмихна.

Цвета беше наредила масата под асмата. Салатата, всичко от градината откъснато. Има вкус и аромат на спомени. Тази жена си я биваше. Мария леко ревнуваше! Не, по-скоро завиждаше на тази идилия. Тук наистина имаше много любов!  
- Цвете мое, я сега донеси съкровището, което намерихме в градината! - Цвета мъкнеше една петлитрова дамаджана, на която имаше залепен етикет и пишеше Мария. 
- Дядо ти беше скрил зад една греда в мазийката един тефтер с важни за него неща. Там беше описано къде е скрито имането. Само дето не казваше какво е. Та там открих цели 6 дамаджани, надписани за всички внуци. Още си стоят непипнати. Само когато се роди нашата Мари, отворихме тази и трябва да призная, че това е амброзия. Когато си тръгнете за Варна, ще ги отнесете на наследниците. Така трябва! Такава е била волята на дядо ти! 
- Баничка ли подушвам? Този аромат от пещта ли идва?
- Истински селски хляб. Цвета го меси в нощвите на баба ти. Помниш ли как ни беше сладко да отчупим от току що опечения хляб, хрупкавия краешник, да го натъпчем със сиренце и да го поръсим с мерудийка? - Каза Найден.
- Боже, замълчи! Дебелея само докато те слушам. - се смееше Мария.
- Е, стига де! Това са най-сладките ни спомени. Ами как тайно сръбвахме от касисовата шара!
- И гледахме да не ни видят баба и дядо, че бяха строги!
Мария затвори очи и се пренесе там далеч. Видя дядо Йордан как засуква мустак. Нарежда на дилафа месенца и право върху жаравата. Ох, как цвърчи сланинката! Кой ти е мислил за холестерол тогава? На масата кана вино. Шест внука насядали на земята и зяпнали като гарджета. Чакат знак от дядо си. Иначе не може!
Мария помнеше една история. Как, когато я оставили за първи път на село, била около четири годинки. Баба Анка ù направила попарка, а тя само помирисала и обърнала купичката. Дядо ù отсякъл "гладна да стои" и цял ден нищо не ù дали. Надвечер баба ù отчупила комат топъл хляб и направо със свинска мас и червен пипер. Яла Мария, та чак ушите ù плющели!
- Къде се отнесе моето момиче? - сепна се от гласа на Наско.
- Спомени ме връхлетяха, а и ракийката си я бива.
- Елате да ви покажа, къде ще ви настаня. Може да си подремнете! Ние тук така правим. Ще си отпочинете и после пак ще си разказвате истории. - ги подканяше Цвета.
Беше стаята, където баба ú държеше чеиза едно време. Стаята със съкровищата. Цял живот сръчните ръце на жените трупали красотите си в тази стая. Дантели, бродерии, тъкани черги, плетива, бижута.
 
 Веднъж беше облякла тайно сватбената премяна с червеното було и пендарите на баба си. Тогава мечтаеше някой момък да дойде и да я отнесе на коня си. Как плака само когато коледарите подминаха тяхната къща. Казаха, че малка била още, та затова. А тя им беше омесила гевречета!
 
Лежаха с Наско на пружиненото легло, хванати за ръце и се унасяха в следобедна дрямка. Колко тихо и спокойно беше наоколо! Усети лек аромат на полски цветя. Сякаш някой съблече грижите от нея. Беше си у дома. Баба Анка и дядо Йордан бяха насреща и се усмихваха. Наведе се баба ù, направи кръст на челото ù, прошепна някакви заветни думи, които Мария не разбра, но запомни. Когато по-късно се събуди в дясната си ръка стискаше дървено кръстче. Тя вече знаеше за какво ще ù служат прошепнатите думи. Заветът трябваше да се изпълни! Историята ще следва своя ход. Не бива да се издава тайната дълбока!

(край)

© Дани Сулакова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Замириса ми на селото ми, върна ме там, преди толкова години
    Човешкото, обикновеното винаги радват с топлота.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) колко сладостни спомени сме си скатали от бабиния скрин 💜
    Благодаря ти!
  • Хубаво разказано... и мен ме върна назад в детството ....топъл хляб... емоции🌷🌻
  • Такива бисерни коментари са събрали някои от писанките ми! Много са ми ценни! Чрез тях опознавам вас, а и себе си! Благодаря Бубе за отделеното време!
  • Манечка си, Билянче, моме хубава! Пак доходяй, да те гощавам със спомени, душко
  • Прочетох... с огромно удоволствие. Върнах се и аз в детските си спомени (макар да съм на по-малко от 101) Запреглъщах при спомена за топлия селски хляб и се замислих колко съм щастлива, че мога да си го спомня...
    Благодаря ти за емоцията
  • Понякога миналото ни застига Петя и не се интересува искаме ли, готови ли сме. Това беше болезнено завръщане за мен! Благодаря, че сподели емоцията ми!
  • Къде ме върна, момиче, къде!?
    Благодаря!
  • Чета те и си спомням моето село, моята прабаба, която все седеше край огнището в старата кухня и лятото ми печеше царевица в жарта. От тогава не съм опитвала нещо такова, на 36 години станах (тогава съм била на не повече от четири-пет), но още й помня аромата.
  • Добре дошъл Daytona!
    За 101 години съм събрала спомени за 1001.
    Ето ти един от него време:
    Някъде към 11 годишна бях. Тъкмо лимките яко се бият в главата ми. Ококорила съм ей такива очи! Ще идват коледари за първи път в нашата къща на село. Цял ден меся с баба краваи за момците. Ма едни вкусни станаха. Още се облизвамкато се сетя. Изтупах брашното от себе си. Умих се, облякох си алената рокличка, сплетох две плитчици и зачакахах коледарите.
    Как ми заби сърчицето като им чух песните, малиии. Викам си ей сега ми изгря късмета.
    Да, ама не. Подминаха ме. Отидоха в съседната къща. Внучката на буля Марина била по-голяма и затуй. Счупиха ми младото сърце. Що рев се итръшках после.
    Такива ми ти спомени си имам!
    Благодаря за вниманието! Пак заповядай!
  • Ей, момиче стогодишно, защо така ми харесват твоите неща?! Сякаш всичко това си го преживяла сама. Чудя се, дали наистина имаш такива спомени, като аромата на домашния хляб, премяната с чеизите от едно време и т.н. Ама какво ли се чудя, нали си на 101!!! Ами позакъснял съм с прочита, но удоволствието никак не е по-малко!
  • Хей Кире, комплимент си за моята страничка!
  • Сякаш всичко оживя пред очите ми. Страхотно усещане!
    Поздрави!
  • Donkoooo, Denissa, Iren5 благодаря ви!
  • !!!
  • Изкусно рисуваш с думите. Дотолкова е образно, че се усеща миризмата на хляба.
  • Много добър разказ. Много уютна атмосфера. Поздравления и тук
  • Благодаря Роси! Топли думи, прекрасна слънчева есен навън, мързелива неделя, на работа съм, но пък си чета увлекателни разкази и прекрасни стихове. Идилия
  • И аз усетих аромата на полски цветя...
    Поздравления за излъчващите топлота разкази!
  • Само две думи, а така топлят сърцето!
  • Поздрави, сладкодумке!
  • Благодаря Сашо! Всичко започна с разказа "Мария", 30 години по-рано.
  • Хубав, образен, увлекателен и докосващ разказ!
    Прочетох двете части на един дъх!
    Поздрави, Дани!
  • Благодаря Танче! Душевадка казваш! Не сме ли всички такива! Вадим си душите, простираме ги пред всички. Обираме позивитиви, а и доста негативи. Ние само си знаем каква цена плащаме.
  • Невороятно пишеш, Дани!
    И на друго място съм го казвала.
    Разказвачка - душевадка!
    Прегръщам те!
  • Благодаря Ивон!
  • Привет, Дани, за топлия разказ!
  • С Гуглето ли се разходи душко? Що рев изревах догава, мани. Не бутай фитила на лелка, че малко и трябва! Сладкодумно подкукоросваш, ша знаиш! Като ми се отвори време, ще се заровя в твоите неща от кора до кора. Като моя Муз се заблял по други поетеси, аз пък ще се заплесна по чужди.....творби.

    Миночка благодаря за страхотния коментар. Столи ми сърцето, че нещо се е смръзнало напоследък.
  • Еееееееееее ама наистина красиво лъжеш Лелче. Мнооого хубава история ма много лъжовна. Ма добре си я спретнала. Ииии монетата още си е на ръб да знаеш. Ииии дори след този разказ не се отказвам от предната си молба. Този "Найден" ти трябва ша да знаеш от мен. Без него само такива разкази изпълнени с копнеж ще пишеш. Мисля си чеее една каша в таз лелявата възраст добре ша да ти доде. Ама умната да се не опариш. Ноооо аз ти позволявам няма да ти предирям. Ноооо мръвката в кашата трябва да е тръпкава като онази там далечната дето бе до реката. Знаеш ли снощи след като чето разказ ти ходих до онова село Ботево... нали така беше? Хубаво село. И един стар мост има там някъде, поне до колкото видях. Е явно каквито нощтвите и брашното такова и тестото. Така че бива си го човека първообраз не се откзвай. Ноооо на поздравите от мен продължавам да си държа! Пък сладоста от целувката с него както ти казах халал да ти е. Заслужила си си я!
  • Разказите ти са толкова човешки и съвместими с хората край нас,за баба,дядо,за асмата събрала в корените си толкова сълзи и това топло отношение към спомените...просто много ми допадат!Продълавай все така ,поздрав приятелски!
  • Ilis, Goredoly,Valens и всички анонимно четящи, комплимент сте ми всичките!
    Благодаря!!!
  • Ами аз се оказва, че нямам думи за коментар..., но ти се усмихвам /нали знаеш как - като мече открило гърненце с мед/ Прекрасно е! Прегръдка!
  • Прочетох с интерес.
  • Интересно и увлекателно!
    Харесах, Дани!
  • Вал, виждал ли си спонтанно разплакване? Коментара ти е три реда и половина, а до края вече всички топли думички танцуваха пред очите ми. Прегръдка и от мен! Благодаря от сърце!
  • Нали знаеш защо се забавих, вярна ми Дани! Не зная колко пъти се връщах от абзац на абзац, бавно и тежко се връщах половин век назад, докато сърцето ми натежа като вария /знаеш ли какво е това?/ и закроти в чуждата вече къща на моето детство! В знак на благодарност и преклонение ти подарявам тежкото си сърце с прегръдка!
  • Благодаря bojenski (Иван Иванов), sidi13 (Силвия Димова) за топлите и много отговорни думи!
  • Много ми харесаха и двете части!Ще очаквам продължение!Аплодисменти!Голям талант си!
  • Су, майстор си на разказа! Прочетох с интерес и много ми хареса!
  • Добре дошъл при мен Румене!
    Дон, няма да бързам. Ще си събера материала, ще го поръся с малко емоция. Ще внимавам много, защото ще ме го четат роднини от цял свят. А и не ми се иска да са сухи биографични данни. Благодаря за подкрепата!
  • Дани, звучи много обещаващо! Щом го захванеш само не го претупвай, моля те, усещам как ще си заслужава да се потрудиш здравата. Когато и да го напишеш - ще има кой да го прочете, уверявам те. Но не бързай!
  • Браво!
  • Благода Лина, Ана, Елена!
    Историята, която ми изгря е наистина невероятна, но чиста истина. Отнася се за рода ми по майчина линия. В нея съдбата е намесила три сетри Вяра, Надежда и Любов, един есесовец, еврейн, кувейтски лекар, мис Израел и личния лекар на Кенеди. Засега толкова Ще трябва да се поровя из старите писма на майка ми. Виждала съм и снимки, но едвали ще ми разреши да ги ползвам. Тя ревниво пази спомените си.
    Благодаря на всички, че бяхте с мен!
  • Благодаря,че ни направи съпричастни
    към исторята на две чисти души!
    Благодаря,че ме върна към спомените и
    корените!
    Много леко,премерено и умело
    пресъздадено!Докосващо!
    Това е диаманта!
    А защо ли си мисля,че ще прочетем и
    история за другите ти баба и дядо?
    Когато теб те засърбят ръцете....
    Дон,радвам се,че я сръчка
    Чакам
  • Поздравления, Дани! Разказът много ми хареса.
  • Брей Дон, май ми се е получило значи!
    Другите ми баба и дядо бяха градски хора. Водиха ме на балет и театър. А за там каква невероятна история се сетих току що.
    Хей Дон къде ме сръчка и сега ме засърбя ръката. Май ми дойде вдъхновениението

    Благодаря Сънвали! Успя почти на финала да се метнеш на моя ретро влак
  • Хареса ми Дани - тази селска идилия, и тишината и покоя...можеш да чуеш мислите си, да усетиш чувствата си, да видиш себе си...Прекрасно!
  • Чак сега смогнах да го прочета, защото досега не можех да надигна глава от бачкане и преговори. Какво да кажа? Идилията и дъхът на тишината и спокойствието са така далеч от мен; никога не съм имал такъв тип баба и дядо, моите бяха делови забързани градски хора със сериозни професии. И въпреки това добих някакво усещане за познатост, за близост. Идва да рече, че разказът е успял да ме вкара "там", което говори достатъчно за автентичността и истинността му.
  • Благодаря Септ! Искаше ми се да подчертая това българско звучене. Вече имам много приятели които живеят в чужбина и за тях това е портал към позабравените им спомени за техните деди.

    Кали, Кали, ние сме емоционални същества, и за добро и лошо. Трудно се контролираме понякога. В момента, който сме се озаптили, вдъхновението вече е отлетяло.

    Джу, оставих такъв финал написан в последния момент умишлено. Вече няколко пъти ми изгряват изненадващи продължения за други творби. То е като да усещаш, че някой те дърпа за опашлетата, но отдавна да си с къса коса.

    Ели, много липсваш тук! Еротиката ли? Това е друга любов, друга магия! Не се подсмихвай! Виждам те!

    Милорд, написал си това, което и аз ценя в един разказ! Често описанията натоварват. Текста става като протяжна песен. Досадно! А и не ги умея, да си призная. Има автори, при които това е основното. Правим каквото можем!
    На мен ми се иска с думи "прости" да бодна читателя, може в сърцето, може в дупето
  • Така е много добре, Дани. Казано е всичко, даже между редовете се чете и недоизказаното, което е по-интересно за читателя. Този път си намерила онази мяра, която прави един разказ интересен, без да е отегчаващо подробен. Поздравления!
  • На мен ми се струва, че емоцията тук умишлено е обрана ( разбираемо ). Което не ми пречи да харесам ( много ) разказа и в този му вид, а и да ме хвърли в едни размисли, страсти и фантазии
    А в края както винаги си оставила леееко открехната вратичката, нали? Не се знае какво и кога ще ти прошепне пак Музата
  • Прекрасна Мария, продължение не замислям, но знае ли човек

    Снежи, няма да се върне миналото, но това, което сме имали, никой няма да ни отнеме!

    Виктор, благодаря за оценката! Може би емоцията ми е дошла в повече, за да предам реално всичко случващо се!
  • Замириса ми на моето село. Харесах ти разказа. Хубави описания, живи герои, неподправени чувства. Малко не ми е истинско, но в това му е чара. Изпипан, чудесен разказ. поздрави!
  • Дани, много ми хареса!Но спомените ми навяват тъга.Отминало е , отминало е и никога няма да се върне, за да го изживеем пак.
  • Прекрасна си!!! Нищо повече не мога да кажа! Просто ще чакам следващата част
  • Леле Ани, откъде се пръкна това. Вързах ти се на мига. Ама то си е отделна творба. Нали знаеш, че когато издам книга, ще публикувам всички коментари. То бива бисери, ама то по-интересно от разказите ми.
    Усмихна ми много натоварения ден! :*
Random works
: ??:??