- Не искам! Не искам!!!
Ангелът почеса лявото крило с дясното и погледна към двата херувима. Те, както винаги, се бяха опрели на алебардите, кротуваха и се наслаждаваха на проблемите при конкуренцията.
- Виж, сега, душо човешка… Няма „Искам“ и „Не искам“ тук! Тук има една воля – Неговата. Страшният съд мина, отсъди и реши…
- Моля ти се, бе ангелче! Не е за мен… Ще страдам…
Ангелът пак въздъхна. Де му дойде на Господ идеята за тия мекушави и крехки душевно същества… Създаде ги, от време на време се заиграваше с тях, понякога се увличаше, после ги зарязваше за дълго – да не му е само тая забавачка работата Божия, накрая рече да разчисти теренчето Земя с един малък Апокалипсис. Та сега отпред чакаше цяла сюрия души – с трепет надяващи се да ги пратят в Рая или поне в Чистилището. Макар повечето да си бяха готови клиенти за Ада…
- Не може! Бог е решил – аз само привеждам решението Му в действие. Няма касация, няма апелация, адвокати, прокурори и съдии хептен не се допускат. То те и априори ...