Отварям си едното око. Още не се е съмнало достатъчно. Затварям го. Унасям се. Точно насред най-сладкото някъде напреки на унеса ми се чува дрезгаво кукуригане на петел.
Дааа…
Поглеждам към прозореца. Определено не е лято. Вън вече не е толкова светло. Потривам вежди и клепачи. Нещо им е трудно да се размърдат. Като чели още ми се излежава. А петела кукурига ли кукурига. Знам си. След петия път сам ще спре с напъните си да се прави на кокоши мъжкар.
Дааа! Ииии…
Ето от този момент нататък започва да говори с преправен човешки глас:
„ Добро утро Стопанино! Време е! Време е за ставане. Време е за добри дела. Време е за нещо благородно. Време е и за нещо по-така! Време е!”
Следва тридесет секундна пауза, след което пернатия ранобудник подновява речитатива си със сериозния патетичен тон на Левитан от Информ бюро Москва - звучал из целия Съветски съюз през втората световна.
„ Датата е четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година - Четвъртък!” – същата като продължителност пауза и о ...