НАЛИ СИ ГРАМОТЕН
Преди една Нова година баща ми ни беше дошъл на гости. Седяхме около подредената за обяд маса и чакахме учениците да се върнат от училище и да обядваме. Малкият ми син беше ученик в първи клас. Дойде си момчето, влезе и поздрави учтиво. Баща му се позаинтересува какво са учили през деня, посегна , взе чантата от ръцете му и извади тетрадката по писане. Като отвори и видя, че две трети от листа беше изписан с червено мастило, ядосано попита:
- Какво е това, бе Стефане? Какво пише тук?
Стефан помълча малко, после погледна баща си с големите си, тъмни очи и спокойно отговори:
- Нали си грамотен! Защо ме питаш? Чети!
Баща му скочи от стола, искаше да го удари за този му дързък отговор, но дядо му се разсмя и всичко се размина.
От тогава в семейството ни остана израза: "Нали си грамотен".